Параноидна шизофрения е най-честия клиничен вариант на болестта, който обхваща около 40-60% от всички боледуващи. Пикът на заболявания от параноидна шизофрения е началото на зрялата възраст - третото/четвъртото десетилетие.
Клиничната симптоматика, най-често се владее от:
- богата налудна продукция от параноидния кръг - налудности за отношение, преследване, въздействие, унищожение, ревност, патологична влюбеност;
- вербални слухови халюцинации със заплашващ, коментиращ или заповеден характер;
- понякога преобладаващо се срещат халюцинаторни възприятия и от други сетивни модалности - обонятелни, вкусови, телесни халюцинации и други;
- относително специфичен за параноидната шизофрения се счита синдромът на Кандински-Клерамбо, който се изразява в наличието на налудности за въздействие, псевдохалюцинации, неавтономност на собствените мисли, чувства или действия;
- емоционалните разстройства при параноидната шизофрения са особено чести и като че ли съответстващи на останалата психопатологична симптоматика - необоснована раздразнителност, подозрителност, внезапни гневни изблици и други.
Протичането на параноидна шизофрения може да бъде пристъпно-прогредиентно или прогредиентно, като общо взето негативните симптоми се развиват по-бавно в сравнение с другите и довеждат по-късно до инвалидизация.
Лечението на параноидната шизофрения се осъществява с прилагане предимно на невролептици с различен спектър на действие.
от framar.bg